Световъртеж и Covid-19

Встрани от шегите, с преболедуването на все повече хора от Covid-19 се обръща внимание на извънбелодробните прояви на инфекцията. Освен дихателна и съдова недостатъчност, много пациенти проявяват различни неврологични прояви – от главоболие и загуба на обоняние, до обърканост и тежки инсулти. Описани са множество неврологични отклонения, засягащи централната и периферната нервна система при пациенти както с тежка, така и при безсимптомна инфекция на SARS-CoV-2.

Оказа се, че неврологичните прояви и в частност вестибуларните са по-чести от очакваното. В началото на епидемията в Ухан китайските лекари съобщават за симптоми на световъртеж при около 8 процента от заразeните. В малко по-късни проучвания в Европа, от тази пролет, процентът е вече около 16-18 за вестибуларните прояви и над 30% общо за неврологичните. Понякога замаяността е първият симптом на инфекцията. По-често обаче в хода на заболяването или след преболедуване се отключват разнообразни вестибуларни и слухови симптоми.

Описват се случаи на вестибуларен невронит – остра едностранна увреда на вестибуларния апарат, протичаща с продължителен силен световъртеж, гадене, нестабилност. Такива пациенти наблюдаваме и в нашата практика. При някои от тях заболяването възниква в острия стадий, при други няколко дни до 2-3 седмици след оздравяване от инфекцията. Тъй като директна вирусна инвазия не е доказана до момента, се предполага имуномедииран или съдов механизъм на увреда.

Друг чест вестибуларен проблем е влошаването на предходно вестибуларно заболяване в хода на Covid-19. Зачестяват пристъпите при болестта на Мениер. Наблюдаваме и засилване на оплакванията от замаяност и нестабилност при пациенти с хронична вестибуларна дисфункция, които са били добре компенсирани преди инфекцията.

Голяма е групата на пациентите, при които възниква или се обостря т.н. Пароксизмален позиционен световъртеж /BPPV/. Възможно обяснение е залежаването  при боледуване, токсично вирусно въздействие или вестибулотоксичност от приемани медикаменти.

Последните два механизма вероятно са причина и за нередките слухови оплаквания – поява на шум в ушите, намаление на слуха.

Неспецифични симптоми като замаяност и главоболие понякога продължават с месеци след преболедуване, заедно с обща отпадналост, разсеяност, паметови нарушения.

Трудност при лечението в острия стадий е ограниченият достъп до квалифицирана помощ поради карантинните мерки. Телемедицината и онлайн консултациите могат да подпомогнат ранната диагностика и правилното лечение в тези случаи.

Бихме искали да подчертаем, че световъртежът не трябва да се приема с лека ръка, тъй като е доказано, че е съществена клинична проява сред пациентите с COVID-19. Успоредно с това трябва да се определи връзката с други аудио-вестибуларни прояви като загуба на слуха и шум в ушите. Замайването, макар и неспецифичен симптом, изисква задълбочено изследване, по-специално за определяне на основната му причина, включително вестибуларна дисфункция или вторичен инсулт след COVID-19.