Световъртежът в клиничната практика

Най-честата причина за световъртеж са заболяванията на вътрешното ухо, а сред тях най-честата е купулолитиазата – натрупване на кристалчета от калциев карбонат (т. нар. отолити) в полуокръжните канали на вестибуларния апарат. Полуокръжните канали са специализирани структури на вестибуларния апарат, които реагират на ьглови ускорения – завъртане на главата в различни посоки. Когато отолитите попаднат в тези канали се получава патологично възбуждение на вестибуларния апарат и поява на световъртеж. Това води до поява на пристъпен позиционен световъртеж (BPPV) – чувство за потъване при промяна на позицията на главата, например лягане, обръщане в леглото, навеждане. В част от случаите причината за попадането на отолитите в полуокръжните канали е черепномозъчната травма, инфекциите на средното ухо и др. По голяма част от случаите обаче са идиопатични. Лечението се състои в прилагането на репозициониращи техники, с помощта на които се постига „изчистване” на полуокръжните канали и пълно излекуване на световъртежа.

Друга честа причина за вестибуларен световъртеж е Мениеровата болест. При нея има свръхнатрупване на течност /ендолимфа/ във вътрешното ухо. Основното оплакване при болните с Мениерова болест е интензивният световъртеж, които често е придружен с гадене и повръщане. Обикновено световъртежите протичат на кризи с продължителност обикновено за няколко часа. Характерна особеност за Мениеровата болест е, че световъртежът почти във всички случаи се придружава от слухови оплаквания – заглъхване на едното ухо, поява на субективен шум в същото ухо и много характерно чувство за пълнота в ухото. Мениеровата болест засяга мъжете и жените в еднаква степен, като най-често засегната е средната възраст. Обикновено честотата на пристъпите е 1-3 пъти в месеца, но са възможни и значителни вариации. Патогенезата на Мениеровата болест е свръхакумулация на ендолимфа във вътрешното ухо. Причината за това свръхнатрупване засега не е известна. Първата стъпка в лечението е силното ограничаване на приема на сол. Следващата основна стъпка в лечението е прием на диуретични медикаменти. Безсолната диета и приема на диуретици водят намаление на свръхнатрупаната ендолимфа във вътрешното ухо и намаление на оплакванията. Включването на специфични медикаменти които повлияват вестибуларната система, спомага за по-бързото озвучаване на оплакванията. Така проведеното лечение води до почти пълно отзвучаване на оплакванията в почти 80% от случаите. При неповлияване, в някои случаи се прилага на специализирано хирургично лечение.

Много често световъртежът е причинен от възпаление на вестибуларния лабиринт и нерв– т.нар. вестибуларен невронит. В тези случаи световъртежът е с продължителност няколко дни и е придружен със гадене и повръщане. Обикновено пациентите залитат в определена посока. Постепенно настъпва подобрение на симптоматиката. Лечението включва вестибуларни супресанти, антиеметици, анскиолиза и рехидратация в острия стадий. От съществена важност е възможно най-ранното започване на специализираната вестибуларна рехабилитация.

Световъртежът е сред най-честите оплаквания, които следват черепно-мозъчната травма. Характерът на световъртежа, както неговата продължителност и лечението зависят от вида на травмата и нейната тежест. Обикновено леките травми, при които няма счупване на черепни кости и загуба на съзнание преминават леко и без последствия. При по-тежките травми последствията са различни по тежест и продължителност. Черепно-мозъчната травма може да увреди вестибуларния апарат по няколко начина и така да предизвика различни симптоми. Най-честото увреждане е сътресението на лабиринта. При това състояние световъртежът настъпва непосредствено след травмата. Той е много интензивен и често е придружен с гадене и повръщане. Обикновено са засилва при движения на главата, но е проявен и при покой. Силният световъртеж преминава за около седем до десет дни. След този период болните се оплакват от нестабилно равновесие и лека замаяност, които се засилват при резки движения на главата. Лечението включва основно вестибуларни супресанти и антиеметици. Следващото по честота увреждане е купулолитиазата, проявен като пароксизмален позиционен световъртеж – пристъпен световъртеж и чувство за потъване при промяна на позицията на главата – лягане, обръщане в леглото, навеждане. Много често при черепно-мозъчната травма се увреждат и централните вестибуларни структури, локализирани в ствола на мозъка. При този вид увреждания се появява по-често замаяност, която не е толкова тежка и не се придружава с гадене. Тези нарушения обаче са доста по-трудни за диагностициране и по-упорити  на лечение.

Голяма част от болните с мигрена се оплакват от замайване както по време на пристъпите от главоболие, така и между тях. Световъртежът при мигрена продължава от няколко минути до няколко часа. При тези пациенти се касае за т. нар. вестибуларна мигрена (или мигренно свързана вестибулопатия според други автори). Вестибуларната мигрена е все по-често поставяна диагноза в специелизираните отоневрологични лаборатории. Принципите на терапията са същите както при мигрената – профилактика с бета-блокери, калциеви антагонисти или антиконвулсанти и лечение с антихистамини и триптани в острата фаза.

Голяма част от младите хора в работоспособна възраст се оплакват от световъртеж. При тези пациенти детайлното изследване на вестибуларния апарат не показва отклонение от нормите. Тогава се приема, че се касае за психогенен световъртеж. Успешното лечение на този тип вертижни оплаквания е комплексно с включване на антидепресанти, психологична консултация и специализирана рехабилитация

Всички тези заболявания са доброкачествени и напълно лечими и адекватно им третиране в много кратки срокове възвръща болните към нормален живот.

Много често световъртежът и нестабилното равновесие са израз на потенциално опасни и дори животозастрашаващи заболявания на нервната система. Такива са мозъчните тумори, инсултите, множествената склероза. Много често световъртежът е първи и много ранен симптом на тези заболявания и когато диагнозата се постави навреме шансовете на болните рязко се подобряват.

Ето защо е необходимо своевременното посещение при специалиста – в единия случай за да се отсрани един решим проблем, а във втория да се вземат навременни мерки за поведение.