Електронна дискусионна книга

Травма и световъртеж

За съжаление в този динамичен живот черепно-мозъчната травма става все по-чест спътник на нашето ежедневие. Световъртежът, наред с главоболието и други симптоми от страна на централната нервна система са най-честите оплаквания, които следват черепно-мозъчната травма. Характерът на световъртежа, както неговата продължителност и лечението зависят от вида на травмата и нейната тежест. Обикновено леките травми, при които няма счупване на черепни кости и загуба на съзнание преминават леко и без последствия. При по-тежките травми последствията са различни по тежест и продължителност.

Черепно-мозъчната травма може да увреди вестибуларния апарат по няколко начина и така да предизвика различни симптоми.

Най-честото увреждане е сътресението на лабиринта /част от вътрешното ухо, където е разположен вестибуларния апарат/. При това състояние световъртежът настъпва непосредствено след травмата. Той е много интензивен и често е придружен с гадене и повръщане. Обикновено са засилва при движения на главата, но е проявен и при покой. Силният световъртеж преминава за около седем до десет дни. След този период болните се оплакват от нестабилно равновесие и лека замаяност, които се засилват при резки движения на главата. Лечението на този вид световъртеж включва основно т. нар. вестибуларни супресанти – средства потискащи възбудата на вестибуларния апарат и световъртежа.

Следващото по честота увреждане е купулолитиазата – преместване на кристалчета от калциев карбонат /наречени отолити/ в полуокръжните канали на вестибуларния апарат. Това води до поява на пристъпен световъртеж и чувство за потъване при промяна на позицията на главата – лягане, обръщане в леглото, навеждане. Въпреки, че е много неприятно, това е едно напълно лечимо състояние. Лечението се състои в специални репозициониращи техники, с помощта на които се постига пълно излекуване на световъртежа.

Много често при черепно-мозъчната травма се увреждат и централните вестибуларни структури, които се намират в ствола на мозъка. При този вид увреждания се появява по-често замаяност, която не е толкова тежка и не се придружава с гадене. Тези нарушения обаче са доста по-трудни за диагностициране и по-упорити  на лечение.

В заключение, посттравматичния световъртеж е една от най-честите и инвалидизиращи последици от черепно-мозъчната травма. В повечето случаи след поставянето на точната диагноза и започване на адекватно лечение посттравматичния световъртеж е напълно разрешим проблем.

Коментари

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *