Шумът в ушите или т.нар. тинитус е усещане за звук при липса на външен акустичен стимул. Наличен е при 10-17% от всички хора и при една трета от хората над 55 годишна възраст. При 6% от засегнатите е интензивен, отчетливо нарушаващ качеството на живот. Оплакванията зачестяват с напредване на възрастта. Може да бъде чист тон – ниско- или високотонален или смесица от тонове – истински шум. Краткотраен или продължителен; Непрекъснат или пулсиращ. Класически се дели на субективен и обективен /такъв, който може да се чуе отвън/, макар че последният се среща изключително рядко. Шумът е симптом, не е самостоятелно заболяване.
Според мястото на възникване шумът се дели на такъв при увреда на слухови или извънслухови структури.
Най-чест е шумът при увреда на слуховите структури.
Място на увреда може да бъде средното ухо, вътрешното ухо /кохлеа/, слуховия нерв, слуховите ядра в мозъчния ствол, надстволовите слухови пътища, подкорови ядра и корови полета. Повечето видове шум възникват при увреждане на слуховия орган – кохлея. Често се придружава от намаление на слуха. 90% от пациентите с продължителен шум имат промени в аудиометрията. Тоналността на шума съвпада със зоната на увреда на аудиограмата. Слуховите кохлеарни увреди най-често се причиняват от външното шумово въздействие. Силните нискотонални звуци имат най-голяма роля за възникването на спонтанен шум.
Острата звукова травма при експлозии, стрелби, посещения на концерти може да доведе до преходен или перманентен слухов спад и шум. Продължителното въздейстие и на обичайният градски шум е увреждащо за кохлеарните клетки. Предпазването от подобни звуци има доказано протективен ефект срещу възникване на тинитус.
Инфекциите – остър или хроничен среден отит, лабиринтит, менингит чрез директно или индиректно токсично въздействие, включително и като странични ефекти на лечението могат да провокират слухов спад и шум. Остро възникналият шум при липса на звукова травма най-често се дължи на възпалителна или съдова увреда. Необходимо е своевременното адекватно лечение. Комбинирането на медикаментозна с лазер терапия подобрява значително шансовете за успех. Предиктор за успех са ранното започване на лазер терапия и по-млада възраст на пациентите. Резултатите от лечение с хипербарна оксигенация /барокамера/ са противоречиви.
Травмите – фрактури на темпоралната кост, комоцио на лабиринта и др могат да доведат до увреда на структурите в средното и вътрешно ухо и на нерва в понто-церебеларния ъгъл с резултат слухови нарушения и шум.
Типични невроотологични заболявания като болест на Мениер, дехисценция на горния полуокръжен канал и лабиринтни фистули причиняват различно интензивен шум. Болестта на Мениер се придружава от продължителен нискотонален шум в едното или двете уши. Базиларната мигрена е друго неврологично заболяване с чест симптом тинитус. Шумът е ранен симптом на отосклерозата. Токсини като въглероден оксид и нежелани ефекти на медикаменти могат да провокират шум. Типичен ототоксичен ефект имат някои антибиотици, високи дози аспирин, бримкови диуретици, цитостатици, някои антидепресанти.
Възрастовата загуба на слух /пресбиакузис/ е широко разпространена. Варира от 5% при лица на възраст 18-44 години, 30% до 65 години, 80% до 89 годишна възраст. В 30% от случайте е придружена с тинитус. Загубата на слуха е сензо-неврална и започва от по-високите честоти. Увредите на слуховия нерв при дегенеративни и възпалителни заболявания и при компресия в понто-церебеларния ъгъл протичат с едностранни или двустранни слухови и вестибуларни нарушения.
Общи състояния и заболявания като дефицит на витамин В12 и др могат да провокират шум. По-рядка причина са увредите на стволовите слухови ядра и пътища и слуховата кора. Съществуват хипотези, че тинитусът често е „централизиран“ – продължителният шум в ушите се асоциира с промени в централната слухова обработка.
Рядък и малко познат е „Синдромът на експлодиращата глава“ – внезапен много силен, интензивен шум при заспиване или при събуждане. Описва се и като гръм, изстрели, фойерверки, блъскане на врати, пляскане, викове и удряне на чинели. Може да е придружен от различни сетивни усещания, образи, интензивен страх.
Втора голяма група е т.н. соматичен или соматосензорен шум в ушите.
Дължи се на увреждания на структури извън ухото и мозъка. Според някои автори той е причина за над 60% от всички случаи на тинитус. Счита се, че може да бъде предизвикан или модулиран чрез сигнали от соматосензорната, соматомоторната и визуално-моторната системи при някои индивиди. Шумът може да се провокира или модулира от различни стимули като: силни мускулни контракции на главата, шията и крайниците, движенията на очите в хоризонталната или вертикалната ос, орофациални движения, натиск върху миофасциални и кожни тригерни зони по крайниците, електрическа стимулация на медиания нерв. В тази група е и тинитусът, възникващ при дисфункция на двете малки мускулчета, определящи напрежението на тъпанчевата мембрана – тензор тимпани и стапедиус. Последният е описван като „свирене на щурец“. Сензорната аферентация вероятно модулира кохлеарната импулсация на нивото на дорзално слухово ядро в ствола. Добре дефинирани са цервикогенният тинитус и шумът от темпоро-мандибуларните стави. Вероятният механизъм на възникване е чрез сензорния вход от шийната мускулатура и от темпоро-мандибуларните стави.
Цервикогенният шум е субективен. Може да започне след травма на главата или шията, след манипулации на врата. При засилване на болките във врата се засилва и шума. Диагнозата е на изключване. Необходимо е наличието на доказано шийно заболяване, травма или манипулация, свързани с възникване на шума, промяна в характера му при промяна в положението на главата и липса на по-добро обяснение. Лечението на цервикогенният шум е чрез лечение на болките и мускулния спазъм. Епидуралното инжектиране на кортикостероидни препарати и физиотерапията могат да имат добър ефект.
Артрозата на темпоро-мандибуларните стави е друг потенциален източник на шум. Описва се като „скърцащ“ и се променя при отваряне на устата и дъвкане. Страданието често е свързано с повишен мускулен тонус на дъвкателните мускули и на шията. Чести придружаващи симптоми са замаяност, чувство за пълнота или напрежение в ушите, скованост във врата. Отново лечението е свързано с понижение на мускулното напрежение. Подходящи са стречинг и релаксиращи упражнения, мануална терапия, електростимулация, лазер терапия. Добри резултати са описани при инжектиране на лидокаин и кортикостероид в т.н. миофасциални тригерни зони, както и употреба на ботокс.
Друга голяма група са съдовите шумове.
Те са пулсиращи, с различна тоналност. Пулсациите са синхронни със сърдечната дейност. Съдовите шумове могат да се променят при промяна в положението на главата или притискане на шийните съдове.
Съществуват различни механизми за появата им. Всички фактори, увеличаващи притока на кръв като хипертиреоидизъм, нисък вискозитет на кръвта (например анемия) или промени в кръвоносни съдове могат да предизвикат пулсиращ шум в ушите.
Каротидната артерия и югуларната вена преминават в непосредствена близост под вътрешното ухо. Съдовите стеснения създават турболенции при движението на кръвта и могат да предизвикат съдов шум. Аберантни съдове, преминаващи в близост до кохлеата и по-малко вероятно до нерва могат да са източник на пулсации. Честа находка /6-7% от съдовите шумове/ е високо разположеният югуларен булб и дехисценцията на стената му откъм кавум тимпани. Рядко пулсиращият тинитус може да бъде причинен от по-сериозни проблеми – аневризми, повишено вътречепно налягане, съдови тумори в средното ухо. Артериовенозни фистули в твърдите мозъчни обвивки могат да предизвикват силни шумове синхронни с пулса. Понякога такъв шум може да се чуе и отвън. АV фистули могат да възникнат след хирургични манипулации, инфекции и травми. При доказана съдова патология подлежат на ендоваскуларното лечение.
Диагностицирането на мястото на увреда не винаги е лесна задача. Необходима е внимателна анамнеза. Важни изследвания са отоневрологичната преценка с аудиометрия, слухови евокирани потенциали, VEMP. Често се налага провеждане на доплер на мозъчните артериални и венозни съдове, специфични кръвни тестове. При съответна насоченост се назначава МРТ или КТ реконструкция на темпоралната кост, ангиография. В около 50% причината остава неизвестна. В тези случаи може да се подозира психогенен тинитус – сам по себе си шумът е субективно усещане. Съществува висока степен на корелация между тревожност и депресивност и тежестта на шума.
Предвид различните причини и механизми за възникване на шум, не би могло да има универсално лечение. Своевременното прецизно диагностициране на мястото и естеството на увреда дава много по-добри шансове за повлияване.
Една мисъл относно “Шум в ушите – има ли надежда за страдащите”